ЗА БЪЛГАРИЯ

ЗНАМЕ:

Символи на националното знаме:
БЯЛО - Чистота, Надежда, Благородство
ЗЕЛЕНО - Свобода, Вяра, Плодородие
ЧЕРВЕНО - Смелост, Любов, Мъжество

Обща информация


Територия:  110 994 кв. км.
Население:  7 973 671
Столица:  София
Официален език:  български
Религия:  Източно-православна
Политическа система:  парламентарна република
Национална валута:  лев
Часова зона:  GMT +2


Знаме на България
Герб на България


                     Официални празници:

1 Януари  Нова Година;
3 Март  Ден на Освобождението на България от османско иго;
1 Май  Ден на труда;
6 Май  Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;
24 Май  Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;
6 Септември  Ден на Съединението на България;
22 Септември  Ден на Независимостта на България;
1 Ноември  Ден на народните будители;
24 Декември  Бъдни вечер;
25 и 26 Декември  Коледа, Рождество Христово;
Великден  два дни (неделя и понеделник), определят се всяка година.


Географско разположение

Разположена в югоизточната част на Балканския полуостров, България граничи с Румъния на север, с Черно море на изток, Турция и Гърция на юг и със Сърбия и Македония на запад. Река Дунав формира северната граница на страната и осигурява бърз достъп до Централна Европа. Черноморската граница е дълга 378км. С площ от 110 910 кв. км. (42 823 кв. мили), България е петнадесетата по големина държава в Европа. Разположена на кръстопътя между Европа и Азия, страната може да извлече ползи от увеличаване на транспортните потоци след като бъде развита националната инфраструктура.

Разположение

България е разположена в Югоизточна Европа, североизточната част на Балканския полуостров. Река Дунав формира северната граница на България с Румъния. На запад границите са със Сърбия и Македония, а на юг съседи са Турция и Гърция. На изток България граничи с Черно море, което я свързва с Русия, Украйна и Грузия. Черноморската граница е дълга 378км.

Общата територия на страната е 111 000кв. км. Въпреки че заема само 2% от територията на Европа, България притежава голямо разнообразие от природни дадености, флора и фауна, многобройни лековити и минерални извори. Страната има богата история и живописна природа, което я прави привлекателна за туристите.
- от bgoffers.com

Релеф

Релефът на България е изключително разнообразен. На малката й територия се редуват високи планини, хълмисти територии, просторни равнини и низини. Дунавската равнина се простира в по-голямата част на Северна България. Обширната и красива Горнотракийска низина пък се разстила в Южна България. Средната надморска височина на България е 470 метра и като цяло преобладават низините. По Черноморското крайбрежие се редуват просторни плажни ивици и живописни скални брегове, представляващи едни от главните туристически атракции.

Планини, езера и реки, флора и фауна

В България има осем планини, които се извисяват на повече от 2000 метра над морското равнище. Най-високата планина е Рила (връх Мусала - 2925 м.). Също като планината Пирин, тя се характеризира с остри скалисти върхове. Родопите, от друга страна, са известни с дългите си полегати склонове, и на места тесни и дъбоки долини и клисури. Най-просторната планинска верига в България е Стара планина (Балканът). Тя преминава през цялата територия на България от изток на запад и я разделя на две части.

България няма много дълги реки. Въпреки това тя има сравнително голям брой и доста неравномерно разпределени малки реки, които извират от планините и обикновено текат или към Черно море или Егейско море. Има общо 526 реки с дължина над 2,3 км., а най-дългата, Искър, е с дължина 368 км. Други големи реки са Марица, Тунджа и Струма.

България е сравнително бедна на естествени езера. Езерата в България наброяват 400, но те са с малки размери. Единственото по-голямо езеро е Сребърна, което заради уникалната си флора и фауна е обявено за резерват под егидата на ЮНЕСКО. Преобладаващата част от езерата /260/ са разположени във високопланинския пояс на Рила и Пирин между 1900 и 2400 м. Построени са и много язовири.

България е една от най-богатите на минерални води в Европа. Тя е на трето място по брой минерални извори след Чехия и Испания. Броят на находищата възлиза на около 140 с над 700 минерални извора. Те имат много и различни лечебни свойства. Особено голямо балнеоложко значение имат термалните води при Банкя, Велинград, Кюстендил, Сапарева баня, Момин проход, Хисаря.

Общо растителните видове в България надхвърлят 12 350, а животинските 15 000. За съхраняването на това разнообразие и на редките, не само за България, но и за света, растителни и животински видове са създадени множество защитени територии - три национални парка и 89 резервата и множество защитени местности. България има най-много биосферни резервати в света.

 

Природа

Релефът на България е разнообразен. На север е Дунавската хълмиста равнина, опасана от юг от Предбалкана и Стара планина. В южната част са Горнотракийската низина и Рило-Родопският масив с планините Рила (връх Мусала 2925 m - най-висок на Балканския полуостров), Пирин, Родопи; Средна гора е свързана със Стара планина чрез много планински прагове, между които са Подбалканските котловини (Карловска, Казанлъшка и др.). На югозапад са т.нар. оградни планини и долината на Струма, на югоизток - планината Странджа. Крайбрежието на Черно море е със слаборазчленена брегова ивица, с отвесни скали и с обширни плажове. Главни реки: Дунав, Марица, Места, Струма, Искър, Янтра. Крайбрежни езера (и с лечебна минерална кал) и ледникови езера в Рила и Пирин. Топли и студени минерални извори (над 600). Умереноконтинентален климат с черноморско влияние на изток и средиземноморско влияние на юг. Средна януарска температура -2 - 2о С (до -10о С в планините), средна юлска температура 19-25о С (до 10о С в планините), валежи 450-600 mm годишно (до 1300 mm годишно в планините). Смесени широколистни и иглолистни гори, степна растителност. 3 национални парка с обща площ 193 048 ha, 55 резервата с площ 75 975 ha, 35 поддържани резервата с площ 4 451,5 ha, 9 природни парка с площ около 215 000 ha, природни забележителности и защитени местности. 26 от резерватите с обща площ 55 586,8 ha се намират в границите на 3-те национални парка и на 6 природни парка

 

Климат

Континентаният климат с горещо лято и студена зима е причина страната да бъде предпочитан морски курорт, същевременно предлагащ отлични условия за ски през зимата. Средиземноморски климат със сухо лято и мека зима преобладава в югозападните долини на Родопите. Влиянието на Черно море е ограничено до една тясна ивица от 200-300 км. в източна България. Високите планински райони имат относително ниски температури, високи валежи и сняг през цялата година. Средната годишна температура на въздуха е 10,5 гр. C. (през лятото 20-22 гр. C). Температурите се движат в границите най-много до 40 и най-ниско до минус 20 гр. C през зимата.

Средният годишен валеж е между 450 - 1300 мм, като преобладаващата част от него пада в западна България и високите планини. Снежната покривка трае от 10 дни (по Черноморското крайбрежие) до над 200 дни във високите планини. Снежната покривка се задържа за дълги периоди, създавайки предпочитани условия за зимни спортове и туризъм.

Инфраструктура

България има развита вътрешна и международна комуникационна мрежа. Страната се обслужва от три големи международни летища и две промишлени простанища на Черно море. Летище "София" е най-голямото и обслужва огромната част от международния трафик, докато летищата във Варна и Бургас обслужват вътрешните и международните чартърни полети. Двете черноморски пристанища се нуждаят от реконструкция. Пристанищните съоръжения са достатъчни да обслужват големи товари, но има липса на специални транспортни съоръжения. Двете големи магистрали, ориентирани изток-запад, предоставят достъп до всички региони и представляват част от Европейски транспортен коридор, осигуряващ директната връзка от Западна Европа до Турция и Средния изток. България е страна по многонационалното споразумение за развитие на транспортния коридор Европа-Кавказ-Азия. Железопътната инфраструктура изисква значителни инвестиции, в частност в сигнално оборудване, кабели и комуникационни средства. България има над 37 000 км пътища.

Политическа обстановка и институции

България е парламентарна република и законодателната власт е основната в държавата. Конституцията предвижда многопартийна парламентарна система и свободни избори, в които участват всички граждани на Република България с право на глас. Парламентът упражнява законодателната власт, както и право на парламентарен контрол, и има мандат от четири години.

Президентът е държавен глава и се избира с преки избори веднъж на всеки пет години, за не повече от два мандата. Президентът е и върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България. Президентът възлага на министър-председателя да формира правителство; насрочва датата на изборите за Народно събрание, както и за органи на местно самоуправление; определя датата за национален референдум след съответно решение на Народното събрание; одобрява приетите от парламента закони с указ, подписан съвместно с министър-председателя или съответния министър.

Правителството е главният орган на изпълнителната власт. Оглавяван от министър-председателя, Министерският съвет ръководи и провежда вътрешната и външната политика на държавата, осигурява обществения ред и националната сигурност, упражнява контрол върху държавната администрация и въоръжените сили.

Общината е главната административно-териториална единица за самоуправление. Политиката на всяка община се определя от общински съвет и включва икономическото развитие, опазването на околната среда, здравеопазването, социалната, образователната, културната дейност и др. Всяка община се ръководи от кмет. Кметът управлява цялата изпълнителна дейност на общината, отговаря за поддържането на обществения ред и организира ползването на общинския бюджет. Областта е по-голяма административно-териториална единица. Чрез нея се провежда децентрализирано и по-ефективно държавната регионална политика. Всяка област се управлява от областен управител, назначен от Министерския съвет.

България има независима съдебна власт, която е изградена на основата на процедура от три инстанции. Върховният административен съд и Върховният касационен съд упражняват надзор върху прилагането на закона в съдилищата от по-ниска инстанция и се произнасят относно законността на действията на изпълнителната власт. Отделен Конституционен съд определя доколко законите и международните договори са конституционно-съобразни. В момента е в ход съдебна реформа, която има за цел привеждане на българското законодателство в съответствие със стандартите на Европейския съюз. Учреден е Върховен съдебен съвет, който организира дейността на съдебната власт.

Усилията на правителството донесоха политическата стабилност на България. Обществената подкрепа за реформите и за по-нататъшна евро-интеграция е налице. Политическият процес за укрепване на демокрацията и изграждането на институциите на демократичното общество са завършени в голямата си част. Налице са основните характеристики на модерното демократично общество, както и гаранции за необратимостта на демократичния процес.

Българските институции работят правилно, което улеснява законодателния процес. Държавното управление, което е синтез на усилията на различните институции в провежданата от тях политика, е стабилно.

Неправителствени организации

Неправителствените организации играят изключително важна роля в българския обществен, политически и стопански живот. Държавната политика по отношение на тези организации е в съгласие с международните правни стандарти. Правото на свободно сдружаване е напълно гарантирано.

Икономическите, обществените и културните права на българските граждани са гарантирани съобразно международните критерии. Защитени са правата на малцинствата. Всички български граждани, независимо от етническата си принадлежност, имат право да се кандидатират за изборни длъжности на местно и национално равнище и имат право да участват във вземането на решения.

Външна политика

Българската външна политика има за цел пълната интеграция на страната в структурите на Европа, постигането на мир и сътрудничество на Балканите, както и приятелство и сътрудничество с всички партньори на България. Най-интензивен е политическият диалог на България с Европейския съюз. В качеството си на кандидат за членство в ЕС, България се опитва да синхронизира външнополитическите си позиции с тези на Съюза. От края на 1994 България неизменно се присъединява и подкрепя всяка съвместна декларация, инициатива или резолюция на ЕС преди да бъдат разгледани от международни организации като ООН и ОССЕ. Същото важи и за всяка съвместна позиция или действие на ЕС, в това число и отрицателните мерки, налагащи санкции срещу трети страни.

Неизменна част от активната българска политика на Балканите е нейното участие в тристранните диалози между нея, Гърция и Румъния, и между България, Турция и Румъния.

Население

Населението на България е намаляло с 2% от 1994 до 7,93 милиона души. Спадащата раждаемост и отрицателният нетен имиграционен прираст от почти 1 промил са сред основните причини за това. Страната има сравнително хомогенна етническа структура, като етническите българи са 86% от населението.

Език

Българският език е официалният език, като се използва Кирилицата. Някои етнически турци говорят турски като техен майчин език, но ползват български като втори език. Руският, доскоро задължителен предмет в училище, също се говори от много хора. В момента английският е най-често изучаваният втори език, следван от немският и френският.

Религия

Около 85% от населението се считат за православни християни, докато мюсюлманите са около 13%. Комунистическият режим подтискаше вероизповеданието, но сега религиозната свобода е възстановена и религиозните празници се честват открито.

Образование

Процентът на грамотност в България е много висок - 99% за мъжете и 97% за жените. Страната все още се слави със силна образователна система. Сред конкретните силни страни са компютърните науки и електрониката.

История и култура

Територията на България е обитавана от най-ранните исторически времена - Каменната ера и Медно-каменната епоха. Траките са били първите заселници на тези земи. През втората половина на 7 в. на територията на днешна Североизточна България се заселват и прабългарите, народ от тюркски произход. В съюз със славяните образуват Българската държава, призната от Византия през 681 г.

Под управлението на хан Тервел (700-718) България се разширява териториално и се превръща в голяма политическа сила. При хан Крум (803-814) България граничи на запад с империята на Карл Велики, а на изток българските войски достигат стените на столицата на Византия Константинопол. През 864 г., по време на управлението на княз Борис Първи Михаил (852-889) българите приемат християнството като официална религия. С това се премахват етническите различия между прабългари и славяни и започва изграждането на единна българска народност.

В края на 9-ти век братята Кирил и Методий създават и разпространяват славянската азбука. От България славянската писменост се разпространява и в други славянски страни като Сърбия и Русия. Охрид и Плиска, а по-късно и новата столица Велики Преслав стават центрове на българската, а като цяло и на славянската култура. По времето на Цар Симеон (893-927) се установява "Златния век на българската култура", а границите на страната достигат до Черно море, Бяло море и Егейско море.

През 1018 г. след продължителни войни България е покорена от Византия. През 1186 г. въстанието, водено от братята боляри Асен и Петър отхвърля властта на Византия. Основава се Второто българско царство, а Търново става столица. Предишната мощ на България се възстановява по времето на техния най-малък брат Калоян (1197-1207), а по времето на цар Иван Асен Втори (1218 ?1241) Второто българско царство достига своя най-голям разцвет - установява политическа хегемония в Югоизточна Европа, разширява границите си до Черно море, Бяло море и Адриатическо море, развива се икономиката и културата. След години културен застой в България е достигнат нов връх, който продължава до края на Втората българска държава (1186 ? 1396). Литературните училища и училищата по изкуствата в Търново развиват традициите в българската култура. През 1235 г. българският църковен глава получава титла патриарх.

Разногласията сред част от болярите водят до разделянето на страната на две царства - Видинско и Търновско царство. Това отслабва страната, прави я лесна плячка за завоеватели и през 1396 г. тя е покорена от Османската империя. В продължение на почти пет века България е под османско управление. През 1876 избухва Априлското въстание ? първият мащабен и организиран опит за освобождение от османското господство. Въстанието е жестоко смазано и удавено в кръв, но привлича вниманието на европейските страни към българските национални въпроси.

През 1878 г., в резултат на Руско-Турската освободителна война (1877-1878), българската държава е възстановена, но не е постигнато национално обединение. Бившите български територии са разделени на три - провъзгласено е Княжество България с княз Александър Батенберг, Източна Румелия с губернатор християнин, назначен от султана, а Тракия и Македония остават под управлението на Османската империя.

В протест на това несправедливо решение на Берлинския конгрес (1878) избухва Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879), което през 1885 г. довежда до обединението на Княжество България и Източна Румелия. Избухва и Илинденско-Преображенското въстание (1903). Фердинанд Сакс Кобурготски, български княз от 1887 г., прокламира независимост от Турция и през 1908 г. става цар на българския народ. България участва в Балканската война (1912), заедно със Сърбия и Гърция се бори за свободата на Тракия и Македония. България печели тази война, но в последвалата Междусъюзническа война (1913) е победена от Румъния, Турция и от предишните си съюзници, които откъсват от нея територии, населени с българи.

В началото на 40-те години България води политика в интерес на Германия и силите на Оста. По-късно участието на български кавалерийски взводове на Източния фронт е прекратено. Цар Борис Трети подкрепя обществения натиск и не позволява депортирането на около 50 000 български евреи.

На 5 септември 1944 г.съветската армия навлиза в България и на 9 септември се установява правителството на Отечествения фронт, оглавено от Кимон Георгиев. През 1946 г. България е провъзгласена за република. Българската комунистическа партия идва на власт. Политическите партии извън Отечествения фронт са забранени, икономиката и банките са национализирани, обработваемата земя насилствено е организирана в кооперации.

10 ноември 1989 г. слага началото на демократичните промени в България. Приета е нова конституция (1991), политическите партии са възстановени, собствеността, отнета през 1947 г. се възстановява, стартира приватизацията и връщането на земята.

След изборната победа на "Национално движение Симеон II" през лятото на 2001 година, министър-председател на страната е Симеон Сакскобургготски. А от есента на 2001 г. президент на страната е Георги Първанов.